По време на Втората световна война, Zeiss Optical Works в Йена, Германия, беше първият производител, който включи практична фазово контрастна оптика в своите микроскопи. Непосредственото въздействие върху биологичните изследвания беше значително и широкото приложение на техниката продължава и до днес.
Кога е изобретена фазово-контрастната микроскопия?
Най-лесният и най-разпространеният начин за изобразяване на биологични проби е използването на фазов контраст, който е специален метод за усилване на контраста за микроскопи за предавана светлина, изобретен от Frits Zernike (1888-1966) в 1932[1] и въведен в микроскопската практика от Август Кьолер (1866-1948) и Лоос през 1941 г. [2, 3].
Кой открива фазово-контрастния микроскоп през 1932 г.?
1900s. 1903: Ричард Зигмонди разработва ултрамикроскопа, способен да изучава обекти под дължината на вълната на светлината. За това той печели Нобелова награда за химия през 1925 г. 1932: Frits Zernike изобретява фазово-контрастния микроскоп, който позволява изследване на безцветни и прозрачни биологични материали.
Какъв вид микроскоп е изобретен през 30-те години на миналия век от Фриц Цернике?
Страхотна работа, господине. Фритс Цернике (холандско произношение: [frɪts ˈzɛrnikə]; 16 юли 1888 – 10 март 1966) е холандски физик и носител на Нобелова награда по физика през 1953 г. за изобретението му на микроскопа на фазовия контраст.
Какъв микроскоп се използва във фазов контраст?
Фазовият контраст е идеален за по-тънки проби, поради което може да се използва система с обърнат микроскоп. Това осигурява допълнителното предимство на повече работно пространство. Фазовият контраст може да се инсталира и на вертикални микроскопи.
