Следователно от горната дискусия можем да приемем, че хиперконюгацията включва припокриване на $\sigma -p$ орбитали, т.е. вариант B е правилният отговор.
Кои от следните орбитали участват в хиперконюгацията?
Обикновено хиперконюгирането включва взаимодействието на електроните в a сигма (σ) орбитала (напр. C–H или C–C) със съседен незаселен несвързващ p или антисвързващи σ или π орбитали, за да се получи двойка разширени молекулярни орбитали.
Какъв тип свързване е включено в хиперконюгацията?
Хиперконюгацията е резултат от частично припокриване на сигма свързваща орбитала на C─H на въглеродния атом, съседен на радикалния център с дефицит на електрони с полузапълненото 2p орбитална.
Включва ли хиперконюгацията делокализация на pi електрони?
Хиперконюгацията е делокализацията на сигма електрон известна също като сигма-пи конюгация. Наличието на α-H по отношение на двойна връзка, тройна връзка или въглерод, съдържащ положителен заряд (в карбониев йон) или неувреден електрон (в свободен радикал) е условие за хиперконюгиране.
Какво се случва, когато орбиталите се припокриват?
При химични връзки орбиталното припокриване е концентрацията на орбитали върху съседни атоми в същите области на пространството Орбиталното припокриване може да доведе до образуване на връзка. … Въглеродните хибридни орбитали имат по-голямо припокриване с водородните орбитали и следователно могат да образуват по-силни C-H връзки.
