Скала за кома на Глазгоу е публикувана за първи път през 1974 г. в Университета на Глазгоу от професорите по неврохирургия Греъм Тийсдейл и Браян Дженет. [1] Скалата на комата на Глазгоу (GCS) се използва за обективно описание на степента на нарушено съзнание при всички видове пациенти с остри медицински и травматични пациенти.
Какво означава GCS от 15?
GCS резултатът на дадено лице може да варира от 3 (напълно неотговарящ) до 15 (отзивчив). Този резултат се използва за насочване на незабавна медицинска помощ след мозъчна травма (като автомобилна катастрофа), както и за наблюдение на хоспитализирани пациенти и проследяване на тяхното ниво на съзнание.
Какъв е нормалният GCS резултат?
Нормален резултат от GCS е равен на 15, което показва, че човек е в напълно съзнание.
Кога използваме GCS?
Кога да се използва GCS
Първоначалният GCS трябва да се направи по време на приема и след това на всеки четири часа, освен ако не е посочено друго от медицинския екип Документация на GCS е от решаващо значение, тъй като медицинският екип, който обикновено включва неврология, ще използва това, за да определи подобрение или декомпенсация на пациента.
Какви са нивата на съзнание Скала на комата на Глазгоу?
GCS измерва три различни компонента: отваряне на очите (E), вербални отговори (V) и двигателни реакции (M). Сумирането на индивидуалния резултат (т.е. E + V + M) класифицира лицето в леко (резултат=13–15), умерено (резултат=9–12), тежко (резултат=3–8) и вегетативно състояние (резултат <3).
