9.3 Методът на дедукция Например, правилото на Modus Ponens Modus Ponens В пропозиционалната логика, modus ponens (/ˈmoʊdəs ˈpoʊnɛnz/; MP), известен също като modus ponendo ponens (латински за " метод на поставяне чрез поставяне") или елиминиране на импликацията или потвърждаване на антецедента, е дедуктивна форма на аргумент и правило за извод https://en.wikipedia.org › wiki › Modus_ponens
Modus ponens - Wikipedia
ни казва, че ако пропозицията “P. Q” е вярна и твърдението “P” е вярно, тогава “Q” трябва да е вярно. Това правило за извод може да се изрази като следното тавтологично твърдение за материално внушение: „((P. Q)•P). Q.”
Какво е това правило за извод p и q предполага p?
на латински означава „метод на отричане“. Правило на заключение, извлечено от комбинацията от modus ponens и контрапозитивното. Ако q е невярно и ако p означава q (p q), тогава p също е фалшиво. Грешка в разсъжденията. Като се има предвид твърдение p, ако ~p води логически до противоречие, тогава p трябва да е вярно.
Какви са 9-те правила за извод?
Условия в този набор (9)
- Modus Ponens (M. P.) -Ако P, тогава Q. -P. …
- Modus Tollens (M. T.) -Ако P, тогава Q. …
- Хипотетичен силогизъм (H. S.) -Ако P, тогава Q. …
- Разединителен силогизъм (D. S.) -P или Q. …
- Съвет (съв.) -P. …
- Конструктивна дилема (C. D.) -(Ако P, тогава Q) и (Ако R, тогава S) …
- Опростяване (опростено) -P и Q. …
- Абсорбция (Абс.) -Ако P, тогава Q.
Как четете PQ?
Импликацията p → q (четене: p означава q, или ако p, тогава q) е твърдението, което твърди, че ако p е вярно, тогава q също е вярно. Съгласни сме, че p → q е вярно, когато p е невярно Твърдението p се нарича хипотеза на импликацията, а твърдението q се нарича заключение на импликацията.
Защо P и Q се използват в логиката?
Предложенията са равни или логически еквивалентни, ако винаги имат една и съща стойност на истината. Тоест, p и q са логически еквивалентни, ако p е вярно винаги, когато q е вярно, и обратно, и ако p е невярно, когато q е фалшиво, и обратно. Ако p и q са логически еквивалентни, пишем p=q.