За да бъдат допустими в съда, доказателството трябва да е уместно (т.е. материално и да има доказателствена стойност) и да не се претегля от изравнителни съображения (напр. доказателствата са несправедливо увреждащи, объркващо, загуба на време, привилегировано или въз основа на слухове).
Какво означава в допустимите доказателства?
Доказателствата са релевантни, ако логично се отнасят до доказване или опровергаване на някакъв факт, който е спорен в обвинението. Допустимо е , ако се отнася до фактите по въпроса или до обстоятелства, които правят тези факти вероятни или невероятни и е правилно получен.
Какви са допустимите примери за доказателства?
Какво е допустимо доказателство? Една дефиниция на допустимото доказателство е, че допустимото доказателство е всеки документ, свидетелство или материален, физически предмет, напр.ж. оръжие за убийство, което може да се използва за доказване на спорен факт в изслушване или процес в съда съгласно правилата за доказване.
Как гарантирате, че доказателствата са допустими?
Първият принцип на допустимост е, че доказателствата трябва да са релевантни За да бъдат релевантни, доказателствата трябва да са склонни да доказват спорен факт или трябва да се отнасят до достоверността на свидетел. Допустимите доказателства могат да бъдат изслушани и разгледани от магистрата, съдията или журито, решаващо делото.
Не е допустимо като доказателство?
Доказателствата трябва да доказват или опровергават важен факт в наказателното дело. Ако доказателствата не се отнасят до конкретен факт, то се счита за „ирелевантно” и следователно е недопустимо и също не е допустимо в съда.
