LOQ е най-ниската концентрация, която е количествено измерена подходящо с точност и прецизност, докато LOD е концентрацията, която може да бъде открита. Най-типичната практика за определяне на LOD/LOQ е да се определи съотношението сигнал/шум. Ако съотношението е 3:1, това е LOD и ако е 10:1, тогава е LOQ.
Как решавате LOD или LOQ?
LoD е определя се чрез използване както на измерената LoB, така и на тестовите реплики на проба, за която е известно, че съдържа ниска концентрация на аналит LoQ е най-ниската концентрация, при която анализираният елемент може не само бъде надеждно открит, но при който са постигнати някои предварително определени цели за пристрастия и неточност.
Какво е LOD и LOQ при валидиране на метода?
Граница на откриване (LOD) и граница на количествено определяне (LOQ) са две важни характеристики на ефективността при валидирането на метода. LOD и LOQ са термини, използвани за описване на най-малката концентрация на аналит, която може да бъде надеждно измерена чрез аналитична процедура.
Каква е добра граница на откриване?
A съотношението сигнал/шум между 3 или 2:1 обикновено се счита за приемливо за оценка на границата на откриване. Границата за количествено определяне на отделна аналитична процедура е най-ниското количество аналит в пробата, което може да бъде количествено определено с подходяща прецизност и точност.
Каква е разликата между LOQ и LOD?
Ключовата разлика между LoD и LoQ е, че LoD е най-малката концентрация на аналит в тестова проба, която лесно можем да различим от нула, докато LoQ е най-малката концентрация на аналит в тестова проба, който можем да определим с приемлива повторяемост и точност.
