При животните аминокиселините левцин и изолевцин, както и всякакви мастни киселини, не могат да се използват за изграждане на глюкоза защото те първо се превръщат в ацетил-CoA, а животните имат няма път за превръщане на ацетил-КоА в оксалоацетат.
Може ли левцинът да се използва за глюконеогенеза?
Това едва ли е единственият начин за ацетил-КоА. Ацетил-КоА може да идва от въглехидрати, мазнини или протеини. … Така че може да си помислите – о, страхотно, получавате ацетил-CoA от левцин, така че можете да използвате левцин, за да направите ацетил-CoA, за да направите оксалоацетат (OAA) и да изключите този OAA, за да направите глюкоза чрез глюконеогенеза.
Какво не може да бъде субстрат за глюконеогенезата?
Глюконеогенезата не включва превръщането на фруктоза или галактоза в глюкоза в черния дроб или генерирането на глюкоза от гликоген чрез гликогенолиза. … Основните субстрати за глюконеогенезата са лактат, пируват, пропионат, глицерол и 18 от 20-те аминокиселини (изключенията са левцин и лизин).
Защо ацетил-КоА не се счита за субстрат за глюконеогенезата?
Мастните киселини и кетогенните аминокиселини не могат да се използват за синтезиране на глюкоза. Преходната реакция е еднопосочна реакция, което означава, че ацетил-КоА не може да се преобразува обратно в пируват. В резултат на това мастните киселини не могат да се използват за синтезиране на глюкоза, тъй като бета-окислението произвежда ацетил-КоА.
Аминокиселините осигуряват ли субстрати за глюконеогенезата?
Глюконеогенезата (Фигура 3) е по същество обръщане на гликолизата, а основните субстрати за глюконеогенезата са пируват, лактат, глицерол и аминокиселини. Всеки от тези субстрати може да бъде превърнат в междинни продукти по глюконеогенния път.
