Псевдепиграфа обикновено датира от Втория храм и ранния християнски период, приблизително 200 г. пр.н.е. до 200 г. н. е. Докато самият термин произлиза от гръцкото, което означава "фалшиво приписван", функцията на псевдоепиграфските текстове е по-сложна от това, което в съвременното общество би било просто фалшификация.
Откъде дойде псевдоепиграфа?
Pseudepigrapha идва от гръцко съществително, обозначаващо писания с фалшив надпис или име; обаче, в съвременния диалог около ранното християнство и юдаизма, той е започнал да обозначава неканонични писания (т.е. Завет на Йов, 1 Енох, Писмо на Аристей) според протестантския библейски канон.
Псевдепиграфа в Библията ли е?
pseudepigrapha, в библейската литература, произведение, засягащо библейския стил и обикновено фалшиво приписващо авторство на някакъв библейски герой. Псевдепиграфи не са включени в нито един канон.
Каква е разликата между апокрифа и псевдоепиграфа?
Апокрифи сами по себе си са извън еврейската Библия канон, които не се считат за божествено вдъхновени, но се считат за достойни за изучаване от вярващите. Псевдепиграфи са фалшиви произведения, уж написани от библейска фигура. Второканоничните произведения са тези, които са приети в един канон, но не във всички.
Какво означава думата pseudepigrapha в Библията?
В библейските изследвания псевдоепиграфа се отнася особено до произведения, които се предполага, че са написани от известни авторитети в Стария и Новия завет или от хора, занимаващи се с еврейско или християнско религиозно изучаване или история… Пример за текст, който е едновременно апокрифен и псевдоепиграфичен, са Одите на Соломон.
