Карбонилирането се отнася до реакции, които въвеждат въглероден оксид в органични и неорганични субстрати. Въглеродният окис е изобилно достъпен и лесно реактивен, така че се използва широко като реагент в промишлената химия. Терминът карбонилиране също се отнася до окисляване на протеиновите странични вериги.
Какви са реакциите на карбонилиране?
Карбонилирането се отнася до реакции, които въвеждат въглероден окис в органични и неорганични субстрати Няколко промишлено полезни органични химикали се получават чрез карбонилиране, които могат да бъдат силно селективни реакции. Карбонилирането произвежда органични карбонили, т.е. съединения, които съдържат C=O.
Какво е протеинова карбонилация?
Протеиновото карбонилиране е вид протеиново окисление, което може да се стимулира от реактивни кислородни видове. Обикновено се отнася до процес, който образува реактивни кетони или алдехиди, които могат да реагират от 2,4-динитрофенилхидразин (DNPH) за образуване на хидразони.
Кой откри карбонилирането на алкохол?
През 1941 г. немският химик Репе и неговите колеги откриват, че карбонилирането на метанола може да се извърши при 500–700 bar и при 250 C–270 C с карбонилни съединения от металите от групата VIIIB (желязо, кобалт и никел), халогени като катализатори.
Как можем да спрем карбонилирането на протеини?
Избягването на окислителни условия, отстраняването на нуклеинови киселини и бързото изследване на пробите могат да предотвратят артефактни ефекти върху измерванията на протеинов карбонил. Оксидативният стрес е резултат от дисбаланс в прооксидантната/антиоксидантната хомеостаза, което води до повишаване на нивата на токсични реактивни кислородни видове.
