Общопризнато е, че неензимното гликиране при диабет е основна причина за увреждане и дисфункция на ключови съдови клетки. MG (метилглиоксал) е директно токсичен за тъканите и е основен предшественик на AGEs (усъвършенствани крайни продукти на гликиране).
Метилглиоксалът причинява ли диабет?
При хипергликемични състояния, вътреклетъчно образуваните α-кетоалдехиди, като метилглиоксал, са основен източник на вътреклетъчни AGEs и ненормалното натрупване на метилглиоксал е свързано с развитието на усложнения на диабета вразлични тъкани и органи.
Какви са ползите от метилглиоксал?
Метилглиоксалът е неговата активна съставка и вероятно е отговорен за тези антибактериални ефектиОсвен това медът от манука има антивирусни, противовъзпалителни и антиоксидантни ползи. Всъщност, традиционно се използва за заздравяване на рани, успокояване на възпалено гърло, предотвратяване на кариес и подобряване на храносмилателните проблеми.
Вреден ли е метилглиоксалът?
Натрупването на клетъчно-проницаем MG е силно вредно, тъй като това съединение е един от най-мощните гликиращи агенти, произвеждани в клетките. Той лесно реагира с протеини, липиди и нуклеинови киселини, за да образува крайни продукти за напреднала гликация (AGEs).
Защо метилглиоксалът е токсичен?
Натрупването на клетъчно-проницаем MG е силно вредно, тъй като това съединение е един от най-мощните гликиращи агенти, произвеждани в клетките. Той лесно реагира с протеини, липиди и нуклеинови киселини, за да образува крайни продукти за напреднала гликация (AGEs).
