A деполяризиращо нервно-мускулно блокиране нервно-мускулно блокиране Често използвани недеполяризиращи агенти са кураре (продължително действие), панкуроний (продължително действие), атракуриум (средно действащо) и векуроний (средно действащо). Невромускулните блокиращи агенти се използват клинично за улесняване на ендотрахеалната интубация и за осигуряване на релаксация на скелетните мускули по време на операция. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov › …
Клинична фармакология на нервно-мускулните блокиращи агенти
агент, сукцинилхолинът се прилепва към постсинаптичните холинергични рецептори на моторната крайна пластина, предизвиква непрекъснато разрушаване, което води до преходни фасцикулации или неволни мускулни контракции и последваща парализа на скелетните мускули.
Защо сукцинилхолинът причинява мускулна релаксация?
Сукцинилхолинът е деполяризиращ релаксант на скелетната мускулатура. Както и ацетилхолинът, той се комбинира с холинергичните рецептори на крайната плоча на мотора, за да предизвика деполяризация. Тази деполяризация може да се наблюдава като фасцикулации.
Как Suxamethonium причинява мускулна релаксация?
Тъй като калцият се поема от саркоплазмения ретикулум, мускулът се отпуска. Това обяснява по-скоро отпуснатост на мускулите, отколкото тетания след фасцикулации. Резултатите са мембранна деполяризация и преходни фасцикулации, последвани от парализа.
За каква цел анестезиологът използва мускулни релаксанти?
Мусорелаксантът може да позволява лесно движение на ставите по време на операция на кости и стави. Мускулните релаксанти се използват също за отпускане на шията и гърлото и за намаляване на риска от нараняване, когато е поставена ендотрахеална (ET) тръба.
Защо сукцинилхолинът се използва в ECT?
Сукцинилхолинът е деполяризиращ невромускулен блокер често използван по време на електроконвулсивна терапия. При повечето пациенти продължителността на парализата е кратка, което позволява спонтанно дишане малко след терапията.
