В конфуцианската, китайската будистка и даоистка етика синовното благочестие е добродетел на уважение към родителите, старейшините и предците.
Какво е синовно благочестие?
Xiao, или синовна набожност, е отношение на уважение към родителите и предците в общества, повлияни от конфуцианската мисъл. Синовото благочестие се демонстрира отчасти чрез служене на родителите.
Кой има синовно благочестие?
Китайският философ Конфуций (551–479 г. пр. н. е.) е най-отговорен за превръщането на сяо в основна част от обществото. Той описва синовното благочестие и аргументира значението му за създаването на мирно семейство и общество в книгата си „Сяо Дзин“, известна още като „Класиката на Сяо“и написана през 4-ти век пр.н.е.
Какво е синовно благочестие и кой го е създал?
Синовното благочестие е преподавано от Конфуций като част от широк идеал за самоусъвършенстване (китайски: 君子; пинин: jūnzǐ) за да бъдеш съвършено човешко същество. Съвременният философ Ху Ши твърди, че синовното благочестие придобива централната си роля в конфуцианската идеология само сред по-късните конфуцианци.
Какво направи синовното благочестие?
Синовното благочестие е честта и уважението, което децата показват на своите родители, баби и дядовци и възрастни роднини… Синовото благочестие се наблюдава в много източни култури чрез подчинение на желанията на родителите. Те трябва да помагат на възрастните хора, като ги правят щастливи и удобни през последните години от живота им.
