Лизозимът е способен да разруши химичните връзки във външната клетъчна стена на бактериите Бактериалните клетъчни стени съдържат слой пептидогликан, който е специфичното място, към което лизозимът е насочен. Пептидогликановият слой съдържа редуващи се молекули, наречени N-ацетилглюкозамин и N-ацетилмурамова киселина.
Какви клетки разграждат лизозимите?
Лизозим, ензим, открит в секретите (сълзите) на слъзните жлези на животните и в назалната слуз, стомашния секрет и яйчен белтък. Открит през 1921 г. от сър Александър Флеминг, лизозимът катализира разграждането на определени въглехидрати, намиращи се в клетъчните стени на определени бактерии (напр. коки).
Каква е ролята на лизозима?
Лизозимът е естествен ензим, открит в телесните секрети като сълзи, слюнка и мляко. Той функционира като антимикробен агент чрез разцепване на пептидогликановия компонент на бактериалните клетъчни стени, което води до клетъчна смърт. … По същия начин, лизозимът, като фуражна добавка, повишава растежа и ефективността на фуража.
Какъв тип връзка разрушава лизозима?
Лизозимът се намира широко в клетките и секретите (включително сълзи и слюнка) на гръбначни животни, а белтъкът от кокоше яйце е особено богат на този ензим. Лизозимът катализира хидролизата на гликозидни връзки, които свързват N-ацетилмурамова киселина (NAM) и N-ацетилглюкозамин (NAG) в полизахаридите на бактериалните клетъчни стени.
Какво може да се разгради лизозимът?
Лизозимът разгражда пептидогликан в бактериалната клетъчна стена, което води до бързо убиване на Грам-положителни организми; този механизъм обаче не може да обясни защитния ефект на лизозима срещу Грам-отрицателни бактерии.
